Обиколката на Витоша 100 км. - 2013 год.

   Линк към моят блог   

Понеже обещах на Калинчо да драсвам отвреме на време по някой ред в блога, реших да напиша малко за участието ни - моето и на Андрей - в тазгодишната "Обиколка на Витоша 100 км.". Приятно четене!

Това състезание се провежда повече от 45 години и някога се е казвало "100 км. за 24 часа".
Участието е свободно - без ограничения: любители и професионалисти, мъже и жени, на всякаква възраст. Дисциплините са две - скороходци и колоездачи. Старта на скороходците е в 00.00 часа, а на колоездачите в 07.00 часа. Маскималното време, за което трябва да се преодолее разстоянието е 20 часа за скороходците и 13 часа за колоездачите. Старт-финала е близо до входа на Националния исторически музей.
По трасето на обиколката има 8 контролни и подкрепителни пункта, на които се засича времето и е осигурена храна и течности за участниците - Тихия кът /9км./, с.Кладница /26 км./, яз.Студена /37 км./, с.Чуйпетлово /49 км./, с.Ярлово /58 км./, Брезите /73 км./, Симеоново /89 км./, Драгалевци /93 км./. Финалът според описанието на сайта на проявата http://www.vitosha100km.bg/bg/route е на 99,3 км.



Ето как изглежда обиколката на карта:

А ето и височинният профил на маршрута:

Тазгодишното участие за мен щеше да бъде второ, а за Андрей трето. Неговото първо участие е през 2011 год., когато успява да финишира за 19,22 часа. През 2012 год. чух от него за това състезание и много малко ми трябваше за да реша, че и аз съм там :) За съжаление нея година нямах кой знае каква подготовка и тръгнах с недобре отшумяла контузия на лявото коляно. Разбира се /очаквано и от мен/ това си оказа влияние и се отказах на 73-ия км. на пост Брезите, поради болки в коляното. Андрей продължи, но е бил много изтощен и на 89-ия километър на пост Симеоново и той е решил да спре.

Още тогава реших, че следващата година отново ще участвам с амбиция да завърша в контролното време.

Още през януари 2013 год. започнах подготовката си - основно бягане - опитвах се да го правя по два пъти в седмицата по 6-8 км. Случваше се на няколко пъти да бягам в киша и след дъжд/сняг. Имаше седмици, когато ми беше писвало и не тренирах, известно време и метеорологичните условия не позволяваха да се бяга. В началото на май направих един интензивен преход в рамките на 1 ден от гр.Карлово, през х.Хубавец, Балкански рози и Левски до връх Голям Купен и след това слизане обратно до гр.Карлово през рида Хубавеца и х.Хубавец - разстояние от около 30 км. със значителна денивелация - по 1950 м. в двете посоки. В оставащия месец и половина до състезанието продължих с бягането, като увеличих разстоянието на 10 км. последните 4-5 тренировки. Направих и един 35 километров преход през търновски села за 5 часа с редуване на бягане с ходене - така както смятахме да правим и на самото състезание.

И така дойде дългоочаквания ден - 21 срещу 22 юни - за тогава беше обявен старта на проявата.
Бях си взел отпуска за 21-ви за да мога спокойно да пътувам за София и да имам време да почина и поспя през деня, защото ни очакваше повече от денонощие безсъние.

На старта отидохме около 23 часа, за да получим състезателните си номера и да позагреем. Участниците скороходци бяха около 350 души. 15-20 минути преди старта влязохме в стартовата "клетка" и адреналина започна да се покачва. Броени минути преди старта над нас излетя един хексакоптер /малък хеликоптер с 6 витла/, на който имаше монтирана камера и с него предаваха на живо в интернет старта.

Точно в 00,00 часа изсвири тромба и старта беше даден.

Всички се затичаха по посока на трасето, минаващо покрай оградата на резиденция Бояна и нагоре през квартал Бояна. Организацията беше много добра, при движението по улиците на София имаше полиция, която ни осигуряваше безпрепятствено и безопасно преминаване по кръстовищата. С Андрей бяхме решили да се опитаме да изпреварим основната група за да ни е по-лесно по тесните пътечки над Владая и Кладница. Успяхме да реализираме тази идея и избегнахме големия трафик и тапа в тези участъци. Доста често си вървяхме само двамата в тъмното без хора пред и зад нас. Маркировката беше отлична и се следваше много лесно. Освен това искахме да минем максимално бързо първата половина от трасето, за да минем през слънчевите поляни след с.Ярлово преди обяд, където миналата година жегата ни изпи силите.

Първия пост стигнахме в 1,21ч. /9 км./. Този път не ни регистрираха, че сме минали от там - явно бяха решили, че няма смисъл и всички ще минат през поста :) Там само пихме малко вода, награбихме от бонбоните, които раздаваха и продължихме със същото темпо нагоре - редувайки ходене и бягане. В равните участъци и спусканията се стремяхме да тичаме, докато при изкачванията вървяхме.

Втория пост - с.Кладница /26 км./ - пристигнахме в 3,29ч. Тук се появи първия проблем - Андрей получи някаква криза, така и не разбрахме от какво. Просто нямаше сили, каза че му се спи, легна на земята и започна да трепери, втресе го - стана му студено, облече си и ветровката /докато аз си стоях по блузка с къс ръкав и ми беше комфортно/. Донесох му кола, чай отказа, исках да му взема и нещо за ядене, но не искаше. Аз изядох два сандвича, малко сушени кайсии и фурми, изпих два чая и малко вода и бях готов за тръгване. На Андрей все още му беше зле, каза, че ще стигнем до следващия пост и там според състоянието си ще реши какво да прави - дали да се откаже или да продължи. Грабна един сандвич и тръгнахме. Тук почивката ни продължи по-дълго от планираното - тръгнахме в 3,48ч.
Не минахме обаче само с проблема на Андрей. На слизането към Кладница мен на няколко пъти ме преболя стомаха - и първата ми реакция беше - Точно сега ли! След като излязохме от с. Кладница преболяването продължи и се наложи да направя нещо по въпроса. Трасето от с.Кладница продължава 5 км. по асфалтов път и след това се отделя вдясно към язовир Студена. Докато бяхме по асфалтовия път си харесах едно отклонение и там облекчих успешно ситуацията със стомаха :) През това време Андрей се беше излегнал в банкета до пътя /до там едва се движеше и дори лъкатушеше из пътя като някой пияница/ и на два пъти минаващи участници го питаха дали всичко е наред, да не би да има нужда от помощ. Това спиране се оказа решаващо явно - от там нататък проблемите и на двама ни отшумяха като с магическа пръчица :) Андрей светна и продължихме с добро темпо и говорейки си към следващия пост на язовир Студена. Някъде по асфалтовия път ни настигна и изпревари джип с екип на Планинска спасителна служба, който и по-късно видяхме по трасето и който трябваше да се намеси в случай на нужда от помощ.

Трети пост - яз. Студена /37 км./ - пристигнахме в 5,34ч. Тук не се бавихме много, само си извикахме номерата да ни запишат, пихме по един чай и вода, грабнахме малко сушени плодове и в 5,40ч. продължихме към с.Чуйпетлово. Пропуснах да кажа, че попитах колко участници са минали преди нас - отговора беше 156 - с Андрей се плеснахме по челата - не очаквахме толкова много хора да има пред нас :))) До следващия пост няма много за разказване - трасето е само по асфалт, минава се през село Боснек /белият дроб на Перник - както казваше табелата в началото на селото :)/ в края на което е пещерата Духлата. Отново редувахме ходене и бягане според силите си.

Четвърти пост - с.Чуйпетлово /49 км./ - пристигане в 7,30ч. Тук направихме отново по-голяма почивка около 15 минути - подкрепихме се отново с храна и течности, Андрей си остави ветровката на поста да му я занесат на финала, защото вече беше по-топло и само щеше да му пречи и тежи. В 7,46ч. отново бяхме на път. Едва тръгнали се наложи да спрем, защото реших да си сложа лепенки на единия крак където усещах, че маратонката го протрива и щеше да го разрани. Андрей продължи и го догоних след малко. Той за пореден път обаче не беше ял на поста и на една пейка малко преди да излезем на заслон Смильо спряхме за да си изяде сандвича. Аз използвах времето за да се напръскам обилно с плажно мляко :) Участъка от с.Чуйпетлово до с.Ярлово е приятен за ходене - горски път, сянка, тук-там морени, като се излезе на заслон Смильо се открива прекрасна гледка към Рила на юг/югоизток. Скоро видяхме в ниското и следващата ни цел - поста в село Ярлово.

Пети пост - с.Ярлово /58 км./ - пристигане в 9,19ч. Тук отново не се бавихме много - пак набързо подкрепителни хапки и глътки и продължихме в 9,27ч. към пост Брезите. Този участък е един от най-неприятните - върви се по черен път през едни поляни и слънцето неумолимо пече. След това се излиза в местността Ярема и от там се върви 5 км. по много натоварен асфалтов път до автобусно обръщало над с.Железница - т.нар. пост Брезите. Разстоянието е 14-15 км. общо и гледахме да го минем маскимално бързо за да се спасим от жегата. Използвахме редките сенки да поспрем за минута-две и да пием вода. Малко преди да излезем на асфалтовия път при поредната почивка една сърна почти щеше да се блъсне в мен - прескочи през пътя на около 4-5 метра от мен :) 5-те километра по асфалта бяха кошмарни за нас - краката ни започнаха да се подбиват, мускулите да се схващат - тук усетихме първи по-сериозни признаци на умора.

Шести пост - Брезите /73 км./ - пристигане в 12,10ч. Андрей просто легна, аз си взех храна и вода, знаейки че трябва! Докато хапвах си мислех - как ли ще издържа с тези крака още 25 км... В 12,23ч. потеглихме отново. Трасето продължава по панорамната пътека над с.Железница, с.Бистрица, кв.Симеоново, кв.Драгалевци, кв.Бояна, като следващия пост се намира над кв.Симеоново след 16 км. Този следващ пост ми се стори много отдалечен..., изобщо всеки следващ пост ни се струваше, все по-далече от очакваното. Тук почти вече не си говорехме, а просто ходехме. Пропуснах да кажа, че от с.Ярлово започнаха да ни настигат и задминават и колоездачите и това продължи до самия финал - стартиралите бяха около 800. Доста досадно беше постоянно да се оглеждаш назад по тясната пътека да не би да идва колоездач, който да те отнесе. Хубавото, е че и те и ние бяхме толерантни едни към други - те ни подвикваха /ляво, дясно - откъдето мислят да ни изпреварят/ или свирваха като приближават, а ние им правехме път и си пожелавахме взаимно успех - сигурно стотици пъти изрекохме думите - Здравейте и успех :) По тази панорамна пътека има множество места за отдих, барбекюта, маси с пейчици и както е нормално за съботен ден - мнооого хора излезли на разхода в планината. Повечето бяха доброжелателни и ни поздравяваха с усмивка. Само една лелка промърмори, как можело да правят такива състезания и то в почивен ден, развалили сме планината с тези колела, явно й бяха досадили доста колоездачите :) Последния участък до следващия пост минава покрай Симеоновските езера и след последното езеро е и самият пост. Самите езера са група от 4 изкуствени езера и се захранват от водите на Симеоновска река.

Седми пост - кв.Симеоново /89 км./ - пристигане в 15,35ч. Пихме само вода и малко кола, напълнихме бутилките и в 15,37ч. продължихме към последният междинен пост в кв.Драгалевци.

Осми пост - кв.Драгалевци /93 км./ - пристигане в 16,14ч. Повторихме упражнението с пиенето на вода, тръгнахме в 16,16ч. вече към дългоочакваният финал.

От пост Брезите до финала само ходехме, като ни ставаше все по-трудно, мускулите вече ни боляха, често спирахме за да се разтегнем или да поседнем за минута-две да облекчим краката. Успяхме все пак да поддържаме постоянна скорост, която ни позволи до финала да изпреварим още няколко участника и да завършим по-напред в класирането. Когато стигнахме пост Симеоново вече знаехме, че ще завършим със сигурност - все щяхме да избутаме още 10 км. до финала, ако ще и да пълзим до там :)
Не след дълго навлязохме в кв.Бояна близо до Боянската църква и се спуснахме надолу по стръмна калдъръмена улица. Скоро бяхме на кръстовището, с пресичането на което излизаме на ул.Даскал Стоян Попандреев и покрай оградата на резиденция Бояна минаваме по последната отсечка до финала. Най-сладките метри които минахме :)

ФИНАЛ - 17,38ч.
Пресякохме го заедно и бяхме 96-ти и 97-ти завършили от мъжете. Само баркод четеца определи класирането ни, но това е без значение - завършихме с едно време :) Бяхме много доволни от участието си, с факта че стигнахме финала и то със сравнително добро време спрямо очакванията си. От около 350 стартирали участника завършиха 123 мъже и 25 жени /общо 148/, което е под 50% успеваемост. За сравнение при колоездачите успеваемостта е значително по-висока - от 767 участници, завършиха 615 души, което е 80% успеваемост.
Победител при скороходците за втора поредна година е Ганчо Славов с време 8 часа, 19 минути и 54 секунди, който подобрява времето си от 2012 година, когато го минава за 8,44ч. Оставям го без коментар! :)
Ето линк към класирането: http://www.vitosha100km.bg/bg/ranking/runner

Веднага след финала ни връчиха по една грамота за участие и по една блузка за спомен. В този момент вече си мечтаех за баня и легло. Мои роднини бяха дошли да ни посрещнат на финала и да ни вземат. Закарахме Андрей до метростанция в Младост и ние се прибрахме вкъщи. Много трудно ми беше да сляза от колата и да стигна до апартамента - краката ми бяха започнали да се схващат :) Имах сили само да хапна на две на три няколко залъка, изпих два аспирина, окъпах се и към 19ч. вече спях... Спах до 9 часа на другата сутрин и за мое учудване като се събудих се чувствах много добре, нямаше и следа от схващането - бях почти като нов :)

В заключение, ще кажа, че в последните километри си казвах - само да го мина веднъж и това е - повече няма да се хващам на такова нещо. Два-три дни след проявата, вече не мислех така - отново в мен се промъкват някакви мисли за ново участие и защо не подобрение на времето. Разбира се това ще го мисля догодина :)

Забележка: коментираните разстояние и километри са посочените в сайта на проявата http://www.vitosha100km.bg/bg Според GPS-а който носех разстоянието е с около 10 км. по-малко - 90 км. Приемам, че разстоянието реално е около 94-95 км., тъй като GPS-а има допустима грешка при измерването.

Анатоли.