Честно казано не мислех да си го причинявам пак, но така се стекоха обстоятелствата, че датата на провеждане на обиколката съвпадна с промеждутък в моите ангажименти и доста бързо осъзнах, че вече съм взел решението - датата е 03.05.2015 год.
Положителното беше, че все пак бях поддържал известна форма - не бях прекъсвал бягането от лятото на 2014 год. Разбира се интензивността му не беше голяма, но все пак това ме успокояваше до някаква степен и очаквах да успея да се подготвя в оставащите 6 седмици до старта.
Какво ме очакваше:
- Маршрута на Обиколката на Витоша 100км.
- Височинен профил на маршрута.
В първата от тези седмици се тествах и избягах единия ден /вторник/ 25 км. за 2ч. и 10 мин. - бях като разглобен, двата ми крака бяха с по две красиви пришки. Изобщо страхотно начало на подготовката. Възстановяването беше бързичко и отново бягах в петък, след това в неделя... В неделя бях решил да правя денивелация, когато в гората /пътеката по която бягаме се намира в една горичка край квартал Пишмана, гр.В.Търново/ дойде да тренира и Свилен Митрофанов, който е треньор по лека атлетика. С него често се засичаме на пътеката и доста сме си говорили на тема бягане. Като видя, че тичам по наклона ме пита какво правя и аз му обясних, че имам намерение да участвам в Обиколката на Витоша. От там нататък нещата се развиха от само себе си - Свилен прояви желание да ми помогне да се подготвя и започнахме почти ежедневни тренировки под неговото ръководство.
Следващите 5 седмици изтекоха много бързо, като през тях съм избягал съответно - 53км, 54 км, 42км, 55км и последната седмица 22 км.
През цялото това време освен тренирането, Свилен ми даде и доста ценни съвети за други тънки моменти при едно такова участие - от облеклото, през храната, до техниката и планирането на самото бягане в този планински супер маратон.
Петък 12.06.2015 год. пътувах за София за да имам време да почина и да се наспя преди старта, който беше определен за 13-ти срещу 14-ти юни в 0,00ч.
Събота 13.06.2015 год. мина бавно, мнооого бавно. Просто нямах търпение да стане полунощ и да тръгнем по познатия ми вече маршрут на Обиколката на Витоша 100 км. Следобед успях да поспя 1,30ч., което не е много, но все пак е нещо. Вечерта хапнах рано, а малко преди да тръгнем за автобуса, с който щяхме да стигнем до старта изядох и известно количество ягоди с мед :)
Около 22ч. се събрахме аз, братовчед ми и няколко негови приятели, които също щяха да участват и се запътихме към спирката на автобуса. Около 23,20ч. бяхме на мястото на старта - пред Резиденция Бояна. Към 23,50ч. влязохме в огражденията на старта и зачакахме сигнала. С братовчед ми се бях разбрал, че бягаме всеки според възможностите си и няма да се съобразяваме един с друг. На старта се видяхме и с още двама познати от В.Търново, с които често се засичахме на пистата в гората, Цецо и Владо.
Тук ще отворя една скоба да кажа, че имах още един джокер за тази година. Една приятелка - Стефи - предложи да бяга с мен последните 24 км. от пост Брезите до финала. Имахме уговорка да й се обадя като мина през пост Чуйпетлово, което е средата на дистанцията - 43,3 км., за да има време да се придвижи на Брезите.
И така старта беше даден в 0,00ч.
- Началото...
Не знам колко точно души бяхме на старта но предполагам над 500. Постарах се отново да изпреваря основната маса, за да съм по-спокоен по тясната пътека между Владая и Кладница. До първия пост почти изцяло тичах, като може би през 10-15 минути си давах по 1 минута почивка с ходене.
До Пост №1 над с.Владая са 9 км. и пристигнах в 1,06ч., като за сравнение при последното ми участие бях там в 1,21ч. - имах вече 15 минути преднина. Грабнах само три бонбона, пих две-три глъдки мед с лимон и орехи, които си бях направил, малко вода и отново тръгнах по пътеката.
Към следващия пост се движихме една групичка от около 10-ина души, които бягаха с моето темпо. Около 2 км. преди да излезем на асфалта и да влезем в с.Кладница скоростта едва забележимо, но достатъчно осезаемо за мен, падна. Реших да изпреваря групата и да продължа малко по-бързо.
Пост №2 - с.Кладница - 22-ри км. - пристигане в 2,39ч. /за сравнение - 3,29ч. предния път/. Отново много добро темпо, но не бързах да се радвам - това беше едва началото. На поста изядох набързо три резенчета лимон, малко посолена краставица и вече в движение пих от моя елексир, както и вода - престой на поста 1 минута.
До следващия пост на яз.Студена са 9,7км. Маршрута продължава известно време по асфалтов път, след това отбива вдясно по черен път, където се редуват изкачвания и спускания, бяга се покрай брега на язовира и се стига до Пост №3 на 33-ия км. Бягането ми до този пост вече беше почти самостоятелно, само от време на време настигах други състезатели. Като цяло не си спомням да са ме изпреварвали там, може би само 1 човек. За моя приятна изненада до поста успях да стигна в 3,41ч. - т.е. за 1,02ч., което е скорост близо 10км. в час. Предната година бях там в 5,34ч. - вече имах почти 2 часа по-добро време. Почивката ми беше аналогична - 1 минута за бързо хапване на лимон, краставица и няколко фурми.
Потеглих към следващия пост Чуйпетлово. Той е средата на маршрута - 43,3 км. и до него имах 11,1км. по асфалтов път с постоянно леко изкачване, като се минава и през село Боснек. Този участък никога не ми е бил приятен, така беше и сега. Бягането по асфалт ми е дискомфортно - краката се подбиват много лесно и по-бързо се схващам. Схващания започнах да чувстам още преди Боснек. От време на време започвах да ходя като щъркел вдигайки високо краката и правейки големи крачки, което облекчаваше до известна степен болката. Малко преди Боснек чух, че някой бяга след мен - обърнах се - няма никой. Стана ми доста чудно какво става. Скоро вече шума от бягането беше до мен и видях, че е едно момче без челник :) Подмина ме, но не след дълго минавайки през с.Боснек го настигнах отново - беше забавил защото в тъмното не виждаше къде води маркировката. Заговорихме се с него и известно време бягахме заедно, като той ползваше светлината от моя челник. По-късно се засякохме с него и на Чуйпетлово, а след това и на самия финал - завърши 43 секунди преди мен /запознахме се едва там - казва се Сава/. След като подминах Боснек реших да се опитам да бягам с малко по-високо вдигнати колене /досега бягах икономично ниско до земята/. Това се оказа доста добър опит и схващанията напълно изчезнаха от промяната на техниката на бягане. Постепенно небето започна да изсветлява, наближаваше изгрева.
Пост №4 Чуйпетлово - пристигане в 5,07ч. /7,30ч. предходната година/ Изпих набързо един чай и едно хапче магнезий против схващане. В 5,08ч. тръгнах отново. Първата ми работа беше да звънна на Стефи да й кажа, че съм минал Чуйпетлово за да се гласи да тръгва за пост Брезите. Оказа се, че тя беше вече будна и гледала онлайн междинните резултати от обиколката за да види дали съм минал поста. Казах й - не знам кога ще бъда на Брезите... - наистина не знаех, мислех, че ще се забавя заради схващанията. Вече беше почти светло, затова изключих и прибрах челника.
Пост №5 с.Ярлово - 51,5км., 8,2 км. от Чуйпетлово. Пристигнах там в 6,18ч. /9,19ч. старо време - 3 часа преднина/. Общо взето не успях да поддържам много добра скорост в тази отсечка. На пункта загубих цели 2 минути :) Хапнах четвърт банан, лимон, вода и едно енергийно шоколадово гелче. В 6,20ч. отново тичах по маршрута.
Следващата отсечка е от около 14км. като първата половина представлява изкачване по черен път през ливади. За съжаление предния ден там се е бил излял проливен дъжд, та имаше малко бускуване в калта, което все пак до някаква степен забавяше придвижването. По тази пътека се движих с един мъж на 45 години ако не се лъжа, с когото доста си поговорихме. Разказа ми, че е участвал тази година на маратон в Лондон :) С него бяхме заедно до навлизане във вилната зона на Ярема. Следваше малко стръмно спускане и там той тръгна напред. Аз реших да не рискувам и да си пазя краката и спусках по-бавно. Излиза се на асфалтовия път на Ярема за малко, по който се върви около 1 км. и след това се отбива вдясно отново по черен път. Следва отново спускане, равно и се излиза на шосе, по което постепенно се изкачва към Брезите. Като стъпих на последната права пътека през една ливада най-горе видях познато лице - Стефи чакаше, заедно с други хора от пункта.
- Аз и Стефи на пункт Брезите, 65-ти км.
В 8,21ч. бях на Пункт №6 Брезите, 65-и км. /12,10ч. предходната година - близо 4 часа разлика/. Тук отново изядох едно енергийно гелче с достатъчно количество вода. Забавих се около 5 минути, които тогава ми се сториха не повече от 1-2... Отново тръгнах, но този път имах компания и още по-голяма мотивация да измина оставащите 24 км.
Ставаше все по-трудно да тичам и доста често се налагаше да минавам в бързо вървене. Мускулите все повече се схващаха. Щъркеловата походка почти не помагаше, но все пак облекчаваше поне малко болката. С незнайно какви сили успявах да накарам тялото си да тича, като основно разчитах на ръцете си да го избутват напред с енергични движения, а краката служеха само за преместването. До тогава бягах с бутилка вода в ръка за да не се налага да бъркам в раницата и да губя време. Стефи по едно време ми я взе да не ми пречи.
- Малко след пост Брезите.
Около 9,25ч. стигнахме до изнесен над Бистрица подкрепителен пост - там хапнах отново няколко резена лимон, фурми и пих кола. Казаха ни, че от там имаме 15км. до финала. Звучеше ми, колкото близо толкова и далече :) Ако бях свежарка тези 15 км. щях да ги мина за отрицателно време, но... не бях.
Пост №7 Симеоново, 80-ти км. 10,30ч. /15,35ч. предходната година - 5 часа подобрение/. Няма много за разказване тук, освен че на този пункт пих най-сладките сок от малини и сок от роза :) Оставаха само 9,6 км. до финала и вече настроението ми беше приповдигнато, до колкото може да бъде такова след 80 км. бягане и ходене. От Брезите до тук успявах сравнително успешно да редувам бягане с ходене, но малко след поста опитах да тичам и "О, ужас!" - в дясното коляно ме прониза някаква болка... Казах си точно сега ли? Вече виждах как успявам да финиширам под 12ч., а краката сега искат да ме предадат. Започнах да ходя без да прегъвам десния крак. Постепенно ме отпусна и опитах отново да го движа нормално - нищо не ме болеше. Затичах се, страхотно - няма я болката!
Стигнахме Пост №8 Драгалевци 83-ти км. в 10,58ч. /16,14ч. миналата година/. На бързо пих малко кола, вече храна отказвах и директно продължихме да изминем последните 6,5 км. Кризата с коляното обаче се повтори и то за по-дълго. Вече виждах как 12-тия час ми се изплъзва, но нямаше какво много да направя. Единствено се опитвах да поддържам колкото е възможно по-бързо ходене. След като ме отпусна болката отново почнахме да редуваме тичане с ходене и така до спускането по калдаръмената улица от Боянската църква. Там Стефи по някакъв начин успя да ме принуди да й дам раницата си, за да мога да не ми пречи, и ми каза да спускам вече колкото мога по-бързо.
След пресичането на кръстовището на ул.Даскал Стоян Попандреев вече се намирахме покрай оградата на Резиденция Бояна - на 1,4 км. от финала - около 1,1км. спускане и 300 метра равна отсечка. След още някое окуражително подвикване от страна на Стефи да натисна, аз се отпуснах и постепенно започнах да ускорявам по наклона. Болката я нямаше, схващането също беше изчезнало, като с магическа пръчица. След първите 400 метра вече спринтирах, настигнах първо една групичка от 4-ма бегачи /после се оказа, че само 3-ма от тях са състезатели/ изпреварих ги без никакви усилия - прекалено бавно се движеха. Последните 400-500 метра настигнах още един участник и вече на равното успях да изпреваря и него. Последните 300 метра хвърлях по един поглед назад да видя дали той ще започне да ме гони, но нямаше подобен опит и малко намалих скоростта. Ако някой по-рано ми беше казал, че ще спринтирам последният километър до финала след 88 изминати километри щях да си помисля, че не е добре...
Пресякох финала /дистанцията е 89,6 км., а не 100км. както се води обиколката/ в 11ч. 50мин. и 55 сек. Радостта ми беше огромна - успях да финиширам с време под 12ч. и бях подобрил предишното си участие с 5 часа и 47 мин. /17,38ч./.
Средната ми скорост за състезанието беше 7,5 км./ч. Първата половина - средна скорост 8,5 км./ч., а втората - 6,7 км./ч.
Летвата тази година беше явно много висока - бях на 57-мо място, а с това време през 2013 год. щях да съм 22-ри, а 2014 год. 33-ти. Също така много висок е и процента на завършилите в контролното време /около 70% - 376 финиширали жени и мъже от 500-550 стартирали/.
Крайното класиране може да видите на страницата на проявата: Обиколка на Витоша 100км - Класиране
- 57-мо място, от 299 завършили мъже.
Първата ми работа след финала беше да се обадя на Свилен и да му кажа резултата от Обиколката на Витоша и да му благодаря за 5-те седмици работа с мен, защото това беше и негова заслуга. Благодарих разбира се и на Стефи, за подкрепата в последните и най-трудни 24 км. от маршрута.
Така завърши и тази обиколка, в която успях отново да превъзмогна себе си и болката, която е неизменна част от такъв ултрамаратон.
Дали ще има друго участие? Времето ще покаже...
14.06.2015 год., гр.София
Няма коментари:
Публикуване на коментар